Зоуи се беше спряла на парапета и наблюдаваше новодошлите. Тя слизаше бавно по стълбите и продължаваше да гледа любопитно новаците. Лусиела вървеше по един от коридорите. След като влезе в залата, тя се опря на парапета и запали цигара. Заоглежда новодошлите. Зоуи се загледа учудено в Лусиела. Тя беше зад новодошлата и я оглеждаше. Лусиела се обърна и погледна момичето зад себе си, все още пушейки цигарата си.
- Е?
Зоуи замръзна.
- Амииии... моето име е Зоуи Джонас. А ти си?
Лусиела загаси цигарата си и я хвърли в близкия кош.
- Лусиела. Лусиела Диони.
- Приятно ми е. Таа от къде си.- Зоуи попита и се усмихна любопитно сякаш търсеше нещо.
- Вече не си спомням. Напуснах родния си град преди много години.
- Горката ти. Каква е твоята история? Моята майка почина при раждането на по-малката ми сестра когато бях на 5. От 11 годишна започнах да изучавам хаос магията за да я съживя но все още не съм успяла... Но не се знае.- затвори очи и се засмя.- Може и да намеря начин. От Канада се преместихме във Вултера. Дойдох тук на 13. В началото ми беше дискомфортно, но се оправих. Рядко се връщам при семейството ми...- Усмивката на Зоуи изчезна.
- Защо разказваш това на напълно непозната като мен? Както и да е, щом искаш да знаеш. Осиновена съм. Семейството ми загина при пожар. Дори не знам защо изучавам хаос магия и живея, за да съществувам. Мисля, че това е достатъчно.
-Сигурно е гадно... Директорът ни загина преди няколко месеца след като се върнах от посещение на баща ми и сестра ми. Много искам да разбера какво се е случило.
- Честно казано, не ми е особено любопитно. Даже никак. - Лусиела запали втора цигара.
- В замъка се разказват зловещи истории за някой места... Особенно за миналото на замъка...- Зоуи замлъкна и погледна надолу.
- Наистина ли? Вече ме заинтригува. - Лусиела се усмихна съвсем леко, оправяйки полите на роклята си.
- Ако искаш ела да седнем и ще ти разкажа това, което знам.- Зоуи се усмихна леко.
- Съгласна съм. - Лусиела 'и се усмихна.
Зоуи седна бавно от дясната страна на втория диван, а Лусиела от лявата.
- Аз съм чувала, че преди замъка е бил затвор. Тук идвали робите да бъдат продавани на черния пазар и заточвани. Затворниците били измъчвани жестоко от хора, облечени в черни наметала, чиито лица дори не били виждали.Там, обаче попаднал невинен рицар - тамплиер. Той не бил съгласен с присъдата си и вдигнал бунт. Всички останали затворници, макар и изумени, се съгласили с него. Но какво били те срещу охраната и служителите? Едно нищо. Почти всички поддръжници на тамплиера били избити.В една тъмна, безлунна нощ той било на смъртно легло.Нарочно не го убили - охраната го оставила да се мъчи и да плати за това, което беше сторил. Тогава, той се заклел, че всеки, поел властта на това място ще бъде достигнат от бавна и мъчителна смърт, каквато бе неговата.Но никой не го приел на сериозно - този човек бил приет за луд.
Затвора продължил да съществува още десет смъртни години, докато изведнъж, всички служители не били мъртви.Проснати на земята, от лицата им се стичала кръв и те не дишали.Затворниците и робите избягали.
Години по-късно, в Испания се населила огромна популация магьосници.Те чули за странната история, но знаели, че могат да се справят с това и не ги хванал страха, както обикновените смъртни.Един от тях открил, че сградата е имала тайно име - "Еnvuelto en sangre" - в превод "Облята в кръв".Но те, маговете, се надсмивали на тази идея и превърнали бившия затвор в център за млади магьосници "Castello di magia e caos" - "Замък на магията и хаоса." И от там се появих аз и.... мисля че е това...
-Директорът на замъка умря и сега АЗ ще разкрия тайната!- извика Зоуи.
- Това надминава границите на свръхестественото. Проклятие? Какво ли точно е казал...- Лусиела погледна Зоуи - Искам да разбера дали е останало нещо от залите за мъчения.
Лусиела се огледа. - Тези неща са ми страст от много време.
- Хмм... незнам много за това...
Лусиела сякаш не чуваше Зоуи.
- Чела съм толкова книги по тази тематика... Пазя и старите си чертежи... Когато бях осиновена, си направих макет на зала за мъчения... И я изпробвах върху кукли... Но какво ли представлява... една истинска зала?
- Аз често ходя там... просто ме успокоява... Попринцип е мрачно и тъмните завеси са пуснати...
- Искам да видя истински уред за мъчения... Преди години разучих устройството на телата на жабите и изпробвах макета си върху тях... Имах си и макет на човешкото тяло със кръвоносна и мускулна система, скелет и други принадлежности... Но от книгите не се разбира нищо за това как действат различните устройства върху човека... Никъде не са описани и гримасите... Иска ми се да разбера... Нека да проучим нещата! - Лусиела загаси цигарата си и хвърли фаса в коша.
- Нямам нищо против. Ако искаш утре в полунощ когато всички спят... Така никой няма да ни чуе...
Разпределителя се обади.
- Лусиела Диони в стая 512.
- Това е моята стая! - възкликна Зоуи.
